Чудният начин на живот на сингапурците

Най-мощната икономическа държава и най-важният пристанищен транспортен център на Азия обхваща площ от само 724 квадратни километра. За сравнение: Сингапур е с три пъти по-малка от Москва територия.

Лий Куан Ю е името на човека, който само за 35 години превърна Сингапур от блатист остров и бедняшки квартал в чудо на цивилизацията, макар че целият свят се смееше първоначално на неговото начинание. След обявяването на независимостта през 1965 г. и отделянето от Малайзия страната започна да укрепва икономиката си.

Днес Сингапур е мощен азиатски Атлас, на чиито плещи се настаняват три етнически групи: имигранти от Китай, Индия и Малайзия, както и експати от Европа и Америка. Мирно съжителстват помежду си и се допълват хармонично. Поколение след поколение, те придобиват собствена идентичност, манталитет и дори стереотипи, превръщайки се в единна нация – сингапурци, коментира в свой анализ руският бизнес сайт РБК.

Коренното население

Саманта Чи е родена в Сингапур, а майка ѝ е родена в Китай. Семейството живее в малък апартамент в типичен жилищен район. Всеки ден към 9:00 часа Чи отива да работи в рекламна агенция, където генерира идеи за рекламни кампании. През почивните дни тя почива с приятели в барове или курортни зони на града (температурата тук не пада под 30° Целзий през цялата година). Саманта се смята за трето поколение сингапурец. Първите имигранти в страната са хора, които сега са на около 50 години, или техните родители. Всяко лице, родено в Сингапур, има доста широки езикови възможности - в страната са приети четири държавни езика. Изборът най-вероятно ще зависи от произхода на семейството: ако родителите идват от Китай, то обикновено те говорят между себе си мандарин, ако са малайзийци - говорят малайзийски, а индийците говорят тамилски, а не и хинди. Английският език обобщава всички и служи като основен език за комуникация. Саманта Чи говори добре английски, с малко акцент, влитайки и местния жаргон, който се нарича Singlish, смес от английски и друг официален език.

Hard work – hard play

Трудът е национална ценност за Сингапур. На първо място защото високо интелигентните професионалисти са ценени в страната - за да станат такива, трябва да работят много. Тук всеки разбира, че стандартът му на живот зависи от това как работи. Работният ден официално продължава от 8:00 до 18:00, но честото доработване е нещо обичайно. Преди 30 години сингапурци мечтаеха да бъдат лекари и адвокати, което като цяло е много популярна професия в развитите страни на Азия. Днес всеки иска да работи в областта на финансите и да участва в икономическия сектор. Друга така наречена национална мечта за работното място са държавните институции. Чиновниците имат впечатляващи официални заплати (най-високи в света), докато корупцията е нулева.

Въпреки "трудовата зависимост" сингапурците не обичат да си починат. В страната има три основни национални празника. Първият е китайската Нова година, защото повечето хора са китайци. Вторият голям празник е Денят на независимостта. Държавата е домакин на впечатляващо шоу на 9 август на плаващата платформа на Marina Bay Sands. Вече стана традиция всяко семейство да види празника със собствените си очи или да гледа шоуто по телевизията. Третият празник е католическата Коледа. В навечерието ѝ е прието да се ходи на разходка под коледните светлини, които украсяват града. По това време отрудените сигнапурци се наслаждават на най-дългите почивни дни. И макар че в града държава се изповядват няколко религии едновременно - хиндуизъм, будизъм, ислям и християнство, и всяка от тях има своите традиции, и трите празника се празнуват от всички.

Почивните дни сингапурците предпочитат да прекарват на плажа и да не пренебрегват туристическите места, най-популярни от които са Музеят на изкуството и науката, Спиралният мост, залива Марина Бей с едноименния комплекс и Clark Quay. Жителите на града ходят в същите ресторанти и барове като туристите.

„Сингапур е твърде малък, за да се скрие", признава Саманта, която търси нови барове през Google Maps.

Гражданите на Сингапур могат да пътуват по света в безвизов режим. За кратка ваканция, може би дори за един уикенд, те често избират съседната Малайзия, Тайланд или Бали. Има и по-евтини дестинации - Тайван и Китай. В търсене на нещо необичайно сингапурците летят до Европа - включително Русия, която им се струва изключително екзотична. Саманта Че е бива в Улан-Уде (Източен Сибир) и Байкал. „Русия ме изненада. Бях изненадана от това колко топли хора живеят в такава студена страна, че изобщо не са това, което Андрей Звягинцев ни представя във филма „Неприязън”. Видях, че страната е пълна с оригинална култура, телевизионни проекти и предавания, и това напълно ме отблъсна от идеята за нея като за студена, депресирана, посткомунистическа страна, каквато е изобразена в западните медии", казва тя.

Храната

Хранителните банки, за разлика от ресторантите, са едно от най-популярните дестинации за почивка сред сингапурците. Тук можете да срещнете както студенти, така и топ мениджъри, смесени чужденци, туристи и семейства, които идват на вечеря. Цените правят всички щастливи - 3-5 долара за чиния. В града има много заведения за хранене, но най-популярните са на улица „Смит“ в Чайнатаун и на пазара Тион Бару. Вечерта няма свободни места, има опашки от 5-6 души на всеки ъгъл.

За обяд най-вероятно ще видите такива ястия: омлет от острица hokkien mee, китайски лютиви блюда, сингапурско пиле с къри, препечен хляб с кокосово сладко и меко сварено яйце, пилешки шишчета със сос от фъстъчено масло. Това гастрономическо разнообразие на Сингапур е повлияно от традиционните ястия от Китай, Индия, Малайзия и Индонезия. През деня местните хора пият студен чай, чиито имена, вариации и вкусове не се вземат под внимание и се продават на всяка крачка. Вечерта гражданите ходят по барове и си позволяват коктейли на стойност 15-20 долара. „Мога да кажа, че всъщност сме пиячи. Но всеки разбира, че пиенето е много скъпо. Ние често се напиваме, но нашето разбиране за думата може би не съвсем същото като на германците, британците или руснаците”, признава Саманта.

Жилищният въпрос

По-голямата част от гражданите (около 80%) живеят в апартаменти, предоставени от държавата. Не всеки може да си позволи да наеме жилище: това не е толкова изгодно, колкото да вземе заем или да спести за апартамент.

„Това отчасти е причината, поради която никой няма да те изгледа лошо, ако си на 35 години и все още живееш с родителите си“, казва Саманта. „Може да е достатъчно позорно за западния свят, но се нуждаем от много време, за да се изправим на крака. В допълнение, сингапурците са доста консервативни и най-често се отделят от родителите си, ако се оженят. Наемане на апартамент в центъра на града струва между 1000 и 3000 долара, далеч от центъра - около 800 долара. Ако наемете апартамент, трябва да печелите поне 2,5 хиляди долара на месец, за да се чувствате комфортно. Семейство ще се нуждае от около 6 000 долара на родител, защото около 4 000 долара могат да отидат за различни учебни програми и държавни училища, да не говорим за частни училища“.

Дневният ред

Сингапур е наистина комфортна страна с идеално изградена икономическа и държавна система и нулева престъпност. Какъв е тогава дневният ред и за какво се грижат всеки ден обикновенните сингапурци?

Разбира се, за данъци. Това обикновено е основната тема в информационните бюлетини - къде правителството ще инвестира и как ще се отрази това на данъкоплатците.

„Думата „данък" за нас е като червена кърпа за бик", казва Чи. „Данъците вече са много високи и промените в тази област винаги са значителни". Сингапурците също горещо обсъждат какво ще се прави с държавния бюджет, как ще ги засегне забраната за продажба на алкохол след 22:00 часа. От световните новини активно се обсъжда дейността на Доналд Тръмп и непрекъснато нарастващата китайска икономика.

Технологии и глоби

Може да не знаете нищо за Сингапур, но има две неща, които със сигурност са свързани с тази страна: високи глоби и високи технологии, вплетени в ежедневието. Системите за разпознаване на лица, реч и пръстови отпечатъци стават все по-чести в ежедневната практика: на всяко обществено място можете да поставите телефона си за зареждане в специална кутия и след това да се върнете за него. Истински легенди се разказват за глобите в Сингапур, но повечето европейци не разбират забраните, а някои не следват логиката на самите сингапурци. Не е ясно и как се наблюдават нарушителите. Например има забрана за ходене гол в апартамент с отворени прозорци. Между другото, сингапурците смятат обществените тоалетни с липса на пряк контакт за едно от най-практичните неща. Там всичко е автоматично - вратите за входа и изхода, снабдяването със сапун и т.н. Не е необходимо да докосвате нищо, което намалява риска от инфекции и зараза.

Като цяло сингапурците имат доста странно отношение към тоалетните, защото именно тук човек на име Джак Сим създаде Деня на тоалетните и Световна организация, посветена на този тип помещения. Освен вицовете, тя се занимава и с полезни неща: с образованието по хигиенните въпроси, помага да се поддържа санитарната ситуация в града, а самият Тони Робинс може да завиди на мотивационните слогани на Джак Сим.

Подход към образованието

Учебните програми, особено в сферата на математиката, са базирани на по-тясната специализация, но в много по-дълбоки детайли, като целта им е да гарантират, че целият клас постига равномерен напредък.

Учениците, които изпитват затруднения, са задължени да посещават допълнителни часове, за да наваксат с усвояването на материала. Така дори и децата с не толкова големи заложби се представят над средното равнище за международните стандарти.

След дипломирането сингапурците имат избор: да посещават колеж или политехническо училище. Колежът приема класическия британски модел на образование, където се провеждат първите две години на обща база, а след това има специализация. Повечето сингапурски тийнейджъри не искат да залягат над книгите, така че отиват в политехническо училище - държавна институция, където могат да изберат специалност и веднага да започнат да учат. Ученето в политехническо заведение лесно може да се съчетае с работа.

„Тъй като веднага исках да работя в творческата индустрия, където образованието не е толкова важно, колкото познанията и опита, отидох в политехническо училище“, обяснява Чи. „Написах дипломната си работа в областта на комуникациите и визуалните изкуства, защото първоначално исках да стана дизайнер“. Но тогава тя е променила решението си и започнала да се учи на копирайтинг.

Творческата индустрия

Саманта Чи работи в маркетинговата агенция Societal, която прилича повече на стартъп - в екипа има само девет души, останалите са служители, базирани на проектен принцип. На сингапурския рекламен пазар името на агенцията не означава нищо, името на конкретен специалист е важното, така че кандидатите за работа не преследват марката. Приблизителните заплати са, както следва: новак получава най-малко 500 долара, по-опитен младши служител получава 2,5 хиляди долара, а ако има повече от пет години опит тогава заплатата е между 3 и 6 хиляди долара.

„Въпреки факта, че нашата агенция е малка, ние работим с големи марки като Unilever“, казва Саманта. „Вероятно по целия свят големите клиенти избират малки стартиращи фирми, защото са по-гъвкави и могат да измислят страхотна идея и да я реализират за малко пари. Друга тенденция е опитни специалисти да оставят големите компании, за да създадат свои по-малки. Така започна и историята на нашата агенция", разказва тя.